Пълно е в нета с рецепти за направата му, но аз лично се изкуших да го спретна чак след като изгледах този клип. Когато видях как замеси тесто този човек не можех да повярвам, че ще стане хляб от това чудо, но факт неоспорим СТАВА и то какъв!!!!
Нямам подходящ съд за печене точно по класическият начин, но пък експериментирах и се получи такова хубаво хлебче, че повторих и потретих 🙂
Хайде да ви запозная с технологията, че стана утре докато ви се хваля 🙂
Пригответе си дълбока купа, в нея изсипете 4 чаши брашно, 1 с.л. захар, 11/2 ч.л. сол, 1 ч.л. суха мая и почнете да бъркате с една лъжица като наливате 2 1/2 чаши хладка вода. Бъркайте докато се усвои цялото брашно и докато не виждате вече да са останали неразтворени бучици от него в тестото.
После завийте купата с плик или стреч фолио и оставете да втасва поне 12 часа на стайна температура. Слагате си го вечерта и на сутринта можете да имате топъл хляб:) Аз пробвах и за около шест часа стана също така хубав хляба, но предполагам топлото време предразполага да се съкрати процедурата.
След втасването купата ще се напълни цялата с тесто, което се е превърнало в множество глутенови конци. С леко набрашнена ръка го отлепете от стените на купата и го изсипете върху силно набрашнен плот.
Без да премесвате тестото започнете да го сгъвате като пощенски плик. Първо загънете малко от дясно, после малко от ляво, след това малко отгоре и накрая малко отдолу. Този така наречен плик обърнете с лицето му към себе си и с „капачетата“ му към плота.
Първият път си отрязах една трета от тестото и от нея си направих много хубави мекици, така наречените на много места „улични мекици„, които станаха също като тези, които съм яла на пазара в Ловеч:)
Останалите две трети от тестото раздърпах с ръце на правоъгълник и почнах да го свивам на руло. В края на рулото притиснах с длан крайчето на правоъгълника за да се лепне хубаво към самото руло. Така между другото се правят и франзелите. Оформих хляб, подпъхнах длани в двата му края и внимателно го пренесох и сложих в тава, която застлах с хартия за печене, оставих да втаса, направих му няколко прореза с остър нож и пекох да 180 градуса в предварително загрята фурна около 45 минути, до получаването на хубава златиста коричка.
Ето го първият резултат:
Когато се извади от фурната, хлябът пука от съприкосновението със студеният въздух извън топлата фурна. Коричката му е страхотно хрупкава и ако имах царевично брашно или някакви семена бих обогатила коричката му с тях, но и така стана супер. От вътре е мек на душичка и стои на големи шупли, които сякаш само чакат да бъдат запълнени с краве масълце и сладко или шарена сол, кой както предпочита 🙂
Разбира се толкова бях пленена от този хляб, че имаше и повторение, но този път реших да пробвам и друг метод на печене и даже поставянето на картинка или както в случая едно измислено лого на моето сайтче, което да краси готовият хляб. Ето резултата:
Първият път изрязах от хартия за печене логото, сложих го върху хляба, наръсих отгоре с какао и после съвсем нежно махнах хартията с излишното какао и се постарах да запазя формата непокътната. Е успях, но не се сетих колко много се надува този хляб и какво стана после сами ще видите 🙂 Пекох хляба този път веднага след сгъването му на плик, без да го правя на руло, в глинената ми тава, покрита с големият метален кастрон, който ми е наследство от социалистическото време 🙂 Исках да имитирам печенето в съдовете, в които пича от клипа прави своят хляб, но понеже гювеча ми е голям, но с тесен отвор и капак се сетих, че няма да мога да си извадя после от него готовият хляб, та затова се принудих да измисля капак на глинената си тава. Ето го и резултата:
Логото се счупи и гледката беше много странна, но пък после имаше и потретване, защото тази седмица у дома хляб не се е купувал, само на тази чудесия сме :)))))))) Сетих се да изрежа с остър нож около логото кръг, а по края на питката направих малки процепчета като слънце. Това даде възможност на хляба да се надуе и да не се цепи където не трябва, та третият път постигнах своето 🙂
Е това беше, лесно е и е много хубав хляба! Оставете го след изпичането да изстине на решетка и дори и да не го завиете в кърпа ви гарантирам, че и на другият ден ще имате плътна хрупкава коричка и мек хляб!!!
Третият път пекох в глинената тава без да слагам кастрона отгоре и пак си стана работата, даже и на изложба можех да ида, вие как мислите? 😀
Да ви е сладко!
Поздравления за ентусиазма и резултатите 🙂 Благодаря за споделения опит. Изглежда апетитно и мисля да опитам да си направя такъв хляб.
Благодаря 🙂 Истинският ентусиазъм е заразяващ то се знае. Успех в начинанието, сигурна съм ще се зарадва семейството или приятелите на този нов вид хляб. Отново благодаря за милите думи, всичко най-хубаво желая и до нови срещи!
Маги
Благодаря за пожеланията.
Най-лесното мина 🙂 Тестото е забъркано и утре ще видим какви ще ги пека… Взел съм си и готови теста, та ако това не стане, поне да не остана съвсем гладен 🙂
Има ли някакви тънкости преди или по време на самото печене? Една кака (Лорей Паскал) по някой от кулинарните канали, споделяше трикове при печене на теста. Тя слагаше съд с вода във фурната, та от високата влажност бухвало по-добре тестото при печенето. Аз съм го пробвал това, но не точно със съд, понеже нямам подходящ, а направо напръсквам дъното на фурната с вода и така бързо се повишава влажността. В случая за печенето на хляба не знам дали това е необходимо.
Поздрави.
Кака Лорейн и аз я гледах, когато обясняваше за тънкостите на хляба и много ми беше интересно:) В случая хляба претърпява такава голяма ферментация, че можеш спокойно да си отрежеш парче от суровото тесто и с малко вода да го замесиш в ново брашно за друг хляб и да стане отново хубав хляб, почти стопроцентово съм сигурна в това. Тук не е нужно да се осигурява допълнителна влажност на фурната, защото поради малкото брашно, което не е в обичайното количество, с което се замесва хубав плътен бял хляб, този хляб си става сам по себе си при печене влажен отвътре и хрупкав отвън. Тази влажност обаче е само при самото печене, след като стане готов си е съвсем нормален хляб с много шупли и все пак има разлика, само дето на мен не ми стигат думите да го опиша:)С други думи допълнителната влага ще го „убие“ и не бих препоръчала да се добавя вода във фурната:) Инак и аз като си пека козунаците си слагам една метална паничка с вода във фурната и те стават хубави, но пък там месенето е в пъти повече. Тук само оформяш от една голяма мека маса нещо като хляб, печеш в загрятата фурна и се получава много обемен и хрупкав от вън хляб. Пекох го и в обикновена тава без никакви капаци и прочие и резултата е един и същ. По-лесно от това няма на къде:) Много бих се радвала да можех да видя твоят резултат, но пък съм сигурна тъй или иначе, че със сигурност ще стане на 100%! А на каката бих искала да имам плочата във фурната, на която пече хлябовете, защото в моите спомени това ми се мержелее, но пък тя може да бъде заменена от всяка една теракотена плоча 30 на 30см., които се продават в магазините за фаянс и пърленките винаги ще са от хубави по-хубави в дома на всеки любител кулинар като мен:)
Ще стискам палци за утре и желая хубав и спорен ден, който да бъде подплатен с вкусно и ароматно домашно коматче хляб, пък макар и да не е придружено с друго освен шарена сол, пак ще е хубаво!
Маги
Благодаря за бързия и изчерпателен отговор 🙂 И на мен ще ми се иска да снимам резултата утре, в случай че е успешен, но за съжаление нямам фотапарат под ръка. Ще снимам някой от следващите опити.
Поздрави и хубава вечер.
Нямаше нищо за снимане. В 6 сутринта проверих дали тестото върви по план. Не беше мръднало. Добавих още мая, сложих го на топло във фурната. След още 2 часа нямаше промяна. Накрая реших че така и така по-зле няма накъде му сложих бакпулвер, та белким се понадигне при печенето.
След като си изпекох питката с готовото тесто (която стана екстра) сложих да се пече и нещото с никаквото тесто. Краен резултат – плачевен. Съмнявам се че на вкус може да е толкова зле, колкото изглежда.
Не знам какво се обърка. За пръв път ми се случва да не ми втаса тесто. Обикновено ми куца нещо в процеса на печенето му.
Беше навън в кухнята, завито според указанията. Дори и да е не е било много топло, все си мисля, че трябваше да втаса за толкова време. Освен маята да е била зле, друго обяснение нямам.
Но поне съм инат, отивам да си напазарувам пресни продукти с които да пробвам пак довечера. Дъщеря ми много обича хляб, та заради нея ще се понапъна, докато стане 🙂
Поздрави.
Останах безмълвна !!?!?!? Невероятно, като се има в предвид, че само като си пуснеш търсене в гугъл за такъв хляб всички рецепти съдържат мая, колкото съм посочила, та учудващо и за мен дори и по-малко от това количество. По отношение на брашното една жена ме бе попитала във фейса може ли да използва типово или пълнозърнесто заради диабета на съпругът си и аз и препоръчах да сложи три четвърти типово и една четвърт бяло брашно, а всичко останало едно към едно и при нея също се получи, даже и мекиците показа във фейса. Сухата мая по принцип е един пакет за половин килограм брашно, а една чаена лъжичка е кажи речи две трети от съдържанието на едно стандартно пакетче. Брашното е само две чаени чаши, от тези от 200 мл в моя случай и това не прави половин килограм брашно, което ще рече сметките математически си излизат?!?! Идея си нямам каква може да е била причината за този крах в кухнята. Водичката трябва да е хладка, температурата на втасване стайна, само се разбъркват съставките и се завиват. После тестото в никакъв случай не се премесва само се оформя, чрез сгъването му на „плик“ и се пече в предварително загрята фурна. Бращното винаги пресявам през сито, за да му вкарам въздух, от който да се развива глутена вътре. Правила съм хляба в началото на пролетта, април месец, когато температурата не бе по-различна от сегашната, особено вчера бе като през април, с изключение на вятъра по места 🙂 Прехвърлям всичко на ум и единственото ми съмнение остава в качеството на продуктите или в това евентуално да си се изкушил да премесиш тестото, което е изгонило въздуха от него. Когато го правих третият път сложих и цял пакет мая, с цел да съкратя времето на втасването и щом се напълни купата пекох, пак си стана. Аз също съм любознателен инат и много би ми се искало да получа съобщение от теб, че си успял! 🙂 Даже се изкушавам да пробвам хляба днес само за да видя дали ще стане при температурните условия на сезона и ще го направя в интерес на всички ни за да затвърдя опита и знанието за този хляб. Не се отказвай, опитай пак! А аз ще покажа снимка от моя резултат 🙂
До скоро
Маги
Започвам ново съобщение, че на последното нямам опция „отговор“, а и да имаше, стана нещо прекалено тясна колонката и тегаво за четене 🙂
Не е до премесване проблема. Тестото не се беше надуло въобще. Сутринта в 6 беше на същото ниво както го оставих снощи към 9. Като му вкарвах и останалата мая видях че си се е освободил глутен.
Днес след провала погледнах маята и видях че била валидна до седми месец тази година. Та явно проблемът ще да е бил в нея. Преди малко си взех от същата, но видях че годността й е до 2015та година. Явно като съм вземал предната преди няколко месеца, вече е била в края на ресурса си.
Иначе сбърках и готовото изделие въобще не става за ядене. Има разни мизерни мехурчета, но на пипане силно наподобява гума (има и подобен вкус). Май трябва да го пратя за анализ, може да се окаже че съм попаднал неволно на нов начин на синтез…
Довечера ще има втори опит на същата височина.
Чашата не знам точно с каква вместимост е, но гледам да спазвам пропорциите. И брашното и водата меря с една и съща чаша, та мисля този път да става работата 🙂
Поздрави и хубав ден!
Третият път стана от раз 🙂
При втория опит тестото удвои обем още на втория час. На сутринта беше взело да спада и беше превтасало. Все пак го изпекох, но крайния резултат не бе задоволителен.
При третия, последен, опит сложих на 4 чаши брашно 2 чаши вода, че ми се струваше доста рядко тестото предните два пъти. След 6 часа го изпекох, че се беше надигнало богато и готовия хляб изглеждаше като заводски. На вкус също е екстра.
Благодаря за подкрепата и насоките!
Поздрави 🙂
Малко късничко отговарям (болни сме всички у дома), но за пореден път се забавлявам с твоите коментари 🙂 Интересно как се получават при теб нещата в двете крайности! Винаги ли е така от третият път при теб? 🙂 Много, много се радвам, че си постигнал такъв завиден заводски вид на своят хляб! Подкрепата ми е винаги на лице, само рецептите дето стоят на компа и няма кой да ги качи, като хляба ми от лимец, който правих на скоро. Може да е смешно на нягоко, но мъжът ми стана наскоро вегетарианец и страстен привърженик на здравословното хранене, което автоматично изключва богатата палитра на кулинарията от дневният ни ред. Маята дори била жив организъм, който не искал да слага в стомаха си и аз се оказах с вързани ръце отзад 🙂 Затова и не направих отново хляба, но радвам се, че поне при теб нещата са поели в правилната посока!!! Когато успея да направя отново нещо свестно от новите и непознати за мен вегетариански храни ще се вкюча пак на хоризонта, надявам се да е скоро и успешно да помогна и на друг изпаднал в ситуация като мен. До тогава ще се качват други готови за обработка рецепти, но първо да оздравеем всички у дома, че с близнета и боледуването е двойно 🙂
Топъл поздрав
Маги
Надявам се вече да сте оздравели, че досаден този вирус /ако е той, разбира се/.
При мен не се получават само тестата които сам си бъркам. С тях имам най-малко опит и почти никакъв усет. Баба ми ги умее много, но преди време като месеше и й се занимаваше, не обръщах особено внимание на процеса, както и не съм се ангажирал в него (освен като ме караше аз да меся козуначеното тесто, че като по-млад да съм го омесвам по-добре). На вид изглеждаше добре, но така и не съм го опитвал в пълната му рецепта. За мен винаги се е месело тесто отделно без яйца, че от малък съм с алергия към тях. Съответно това беше и единственото ограничение което се е спазвало.
Всичко друго дето съм решил да сготвя става от първия път, при това годно за употреба /не само от мен/ 🙂 На тази рецепта клъвнах, понеже се хванах за определението „супер лесен“ 🙂 Иначе заради оскъдния ми, предимно негативен, опит с тестата предпочитам да си ги купувам готови. Отделно нямам много място където да меся. Но от последния ми, сполучлив опит, съм доста окуражен и явно ще се прави пак 🙂
А това с вегетарианството, аз лично не го разбирам. А това че маята е жив организъм също, като се изпече тестото, не вярвам да е останало нещо живо в него. Ако идеята е че е било живо и преди печенето, ми то и брашно не трябва да се яде, че и то е било живо някога?
Аз лично при такъв готвач вкъщи не бих посегнал така на менюто, но това си е мое мнение. И още малко шега по темата http://chitanka.info/text/14560-vegetarianets
Поздрави и до нови срещи.
Привет момичета! Прочетох с интерес публикацията и коментарите ви и пак прочетох рецептата и според мен на 4чаши(предполага се чаени) брашно пише 1ч.л.суха мая , но според мен трябва да е 1супена л. мая , приятно ми е да меся и ще пробвам. успех!
Привет Луси,
и с една чаена и с една супена ще стане 🙂 Времето за втасване или по-точно за ферментиране на тестото е много и поради това маята, ако е пресна както се оказа върши работа и в малкото количество. Както вече писах на опаковките си пише, че едно пакетче суха мая е за половин килограм брашно и реално се равнява на половин кубче прясна мая. Но, ако замесиш толкова малко брашно с половин кубче жива мая или с една супена лъжица суха, която ще обхване почти цялото пакетче, значително ще трябва да съкратиш процеса. Но в това се крие истината, в експеримента 🙂 Надявам се да стане и при теб, нали все пак целта е само да разбъркаме и нищо да не правим освен да чакаме да втаса, да обърнем на плота за леко оформяне в подобие на хляб и да опечем! Желая и на теб успех и до нови срещи мила 🙂
Поздрав и прегръдки
Маги
Дадената в рецептата е предостатъчна, даже се чудя дали следващия път да не я намаля, че тестото ми втасваше доста бързо и дори не дочаках крайния срок.
Поздрави.
zdraveite. mislq da opitam tozi xlqb i samo deto neznam dali sum razbrala dobre. vuprosut mi e: testoto samo burka li se ili se omesva?
Мила Ани,
късно виждам коментара ти, но все пак надявам се да съм полезна с отговорът си, макар и късно!
Да, само се забърква, може и с ръка да го забъркаш, но месене изобщо не може да се получи, тъй като тестото става много рядко и лепкаво, не е като за стандартната питка. После на плота или масата се поръсва хубаво с брашно, изсипва се отгоре втасалото тесто и леко се прихлупва от всичките му страни да се „събере“ с две думи на топка, която да се постави в съда за печене.
Успех от мен във всичко и до нови срещи в нета 🙂
Маги
Здравейте!
И аз пробвах рецептата, но без успех 🙁 Тестото ми на сутринта не бе удвоило размера си, а и беше твърде рядко, едва го сгънах като „плик“. Разля се в тавата. Чашите, които използвах са по около 150гр, дали причината е в това? Или другаде бъркам… Днес ще пробвам да го посгъстя.
Поздрави!
Здравей Елео,
Не знам вече какво повече мога да кажа след толкова много коментари по тази рецепта, освен да те посъветвам да прочетеш за перипетиите на останалите заели се с направата на този хляб и да повториш опита с друго брашно, да намалиш водата от две чаши и половина на две и да сложиш хубава прясна мая. Можеш да увеличиш и количеството на маята до една супена лъжица, но в такъв случай трябва да си следиш периодично тестото да не превтаса и да избяга от купата. По принцип това е един вид направата на нещо като квас, който после се пече. И на снимката с лъжицата в купата съм показала как тестото пада от самата лъжица и че е рядко като конистенция, но после като го оформиш на плот на плик с повечко брашно без да премесваш само леко се отпуска. Вижда се как съм пекла в големата глинена тава, но тестото си е останало на питка, която съвсем не се е разляла в целият съд. Смени брашното, по-черните брашна са по-киселинни като консистенция и са направени от външната част на житените зърна т.е. почти от люспата на зърното и нямат достатъчно глутен вътре за да се образува такъв хляб. Ако твоето брашно е било точно такова прибави му една част бяло брашно. Чашата няма значение какъв размер е ако с една и съща чаша мерим брашното и водата от размера и само ще се повлияе размера на хляба, по-малка чаша=по-малък хляб и обратното. Изгледай и клипа, който съм дала в началото на статията си, може да ти се изяснят още повече нещата, но в никакъв случай не се отказвай, ще успееш!
Пожелавам ти от все сърце успех, весело изкарване на новогодишният празник и до скоро!
Топъл поздрав
Маги
Получи се!!! Сложих просто по-малко вода 🙂 Лошото е, че е толкова вкусен, че се преяжда с него 🙂
Страхотна си Маги, отзивчива и внимателна… Благодаря!
Много, ама много много се радвам, че успя !!! Винаги съм на линия да помогна, ако мога и с каквото мога, а щом съм успяла и аз се чувствам удовлетворена и радостна 🙂 Пак ще направиш и ще радваш семейството си и приятелите с повод и без повод, а преяждането по празниците си е закономерност 🙂
Отново весели празници желая и успех във всичко
Маги
Здравей, Маги! Ще започна с това, че мекиците които предлагаш никак „не са добри“
Мила Ками,
Не ми остава нищо друго освен да се зарадвам, че мекиците ми „никак не са добри“:) Заинтригува ме обаче, как щеше да продължиш нататък в това, което имаш да ми казваш, но за съжаление не си довършила 🙂 Ако, все пак имаш да споделиш още нещо, ще се радвам да го направиш!
Топъл поздрав
Маги
Здравей,Маги!Искрено съжалявам,че от всичко което написах има само изречение и половина.Не зная защо се е получило така и не ми остава нищо друго освен да започна отначало.
..Ще започна с това,че мекиците ти „никак не са добри“:).Толкова много изядох,че щях да се пръсна.Много дълго търсих този вкус.Какви ли не рецепти изчетох,но накрая се спрях на твоята и никак не съжалявам за това.Имаше и друга подобна,но с повече захар-2с.л.,а сол 1ч.л. обаче тази пропорция нещо не ми допадна и реших да опитам твоята.Признавам,че първоначално бяхскептично настроена.Но от това на вид простичко тесто/имам в предвид без яйца,млека и т.н./ се получиха страхотни мекици.Не зная защо на другите са им трябвали 2-3 опита,но моите станаха от раз.Забърках тестото вечерта и го оставих цялата нощ на пода в кориодора на по хладно.На сутринта беше втасало с големи шупли.Нямах търпение и веднага изпържих няколко.И започна едно ядене…ако не ми беше натежало на стомаха нямаше да се спра.Много вкусни станаха.По нататък ще опитам и хляба,но не се съмнявам че и той ще бъде със страхотен вкус.Мисля обаче в тестото за него да сложа по малко вода,за да мога да го оформя по лесно. Ще пиша за резултата 😉
Ами това е от мен! Искам да ти благодаря,мила Маги,за страхотната рецепта която си споделила с нас!!! С най добри чувства- Ками
бях скептично*
Предния път писах от телефона и явно това е бил проблема.Сега всичко което написах си е на място 🙂
Ками, душицо така ме развеселяваш 🙂
От повече от месец съм работеща жена и вече рядко се завръщам в малкото си кътче, та не бях видяла, че си писала пак. Макар и късничко искам да ти благодаря на свой ред за милите думи, които си ми оставила! Радвам се, че все пак всичко е било повече от добре при теб и са станали „страшни“ мекици:) Да разбира се можеш да сложиш по-малко вода винаги, защото понякога плътността на самото брашно е различна, зависи от това какъв тип и от кой номер е самото брашно. Но, пак ти напомням, че хляба няма нужда от много оформяне, сипваш на масата тестото върху брашанце и просто му събираш с ръце краищата навътре сякаш да сгъваш кърпа като плик за писмо един вид и обръщаш сгънатото надолу в тавата. При печенето хляба сам си придава форма. Ще се радвам пак да се срещнем тук и не само и всичко най-хубаво от мен !
Топъл поздрав
Маги
Добре изглежда и аз ще пробвам.
Ще чакам да се похвалиш
Маги 🙂