25 коментара към “ПИЛЕШКА КАША”

  1. Hatice Aliosman каза:

    Margi,ostavi me v razmisal s istoriykata…,4e me nakara i mene da se varna na selo ,predi godini ktay pe4icata,koyato hem ni topli,hem ni gotvi ..dyado,baba…i posle mi se napalni ustata sas slyunka..hehe..vkusni4ko 6te da e..6te se probva..)))

    • MAGY каза:

      🙂 когато се сетя да я направя все е защото нямаме друго в момента по-засукано дето се казва или нямам много време да готвя, а спомените в главата ми явно допринасят и винаги с тази топлина в сърцето по отминалото време тя кашата си става по само себе си вкусна:) Друг, ако я прави може и голо брашно да му се стори, но…. пък да не се сещам сега за суджуците, дето кукерите му ги крадяха на дядо и всички се смеехме с него как тича да си ги прибира, ако случайно се е сетил след новата година какво го чака, а те не пропускаха да му направят този номер, знаеха какъв зевзек е и колко се бъзва, та даже и виното го питаха къде е да си гребнат и от там:) още стои в мазето една огромна каца висока почти колкото мен, не можем да я изкараме от там, заема много място, но си е спомен…

  2. Цветемира каза:

    Здравей Маги от твоята история ми се напълни душата.А очите ми се напълниха със сълзи.Припомних си дядовата къща(него милия вече го няма от 5 години).Припомних си старата готварска печка и старата ми баба край нея…Със зацапаната престилка,превития гръб от тежката селска работа и калайдисания тиган в който ни готвеше най хубавата доматена каша която ние отопвахме с мек селски хляб направо от тигана.Благодаря ти Маги за спомените които ми върна макар и от тях да ме боли…

    • MAGY каза:

      Мила Цвети, радвам се да разбера, че и някой друг си спомня своите мили баба и дядо с толкова любов като мен. Едните не са ме виждали с години, даже късно ни казаха, че дядото е починал след кончината му, но за сметка на това, другите ме дариха с всичко, което едно дете има нужда в своето израстване – дом, ласка, съвет, подкрепа…. Боли, но това означава, че са оставили диря и не са живели напразно, а сега е наш ред да последваме примера им. Аз загубих дядо си преди 22 години, а баба си преди четири. Дълго ми казваха, че няма да имам деца и не успя милата поне тя да види с каква радост ме е ощастливил господ, но пък ми дадоха това, което ще топли душите и коремчетата на моите деца и косвено ще ги направи и тях по-добри хора, надявам се! Желая ти от сърце някога да станеш и ти във времето най-добрата и обичана баба, весело и хубаво изкарване на предстоящите празници, много здраве и много усмивки на лицето през новата година, която скоро ще настъпи! Поздрав и прегръдки – Маги:)

  3. gergana ivanova каза:

    Pileshkata kasha stana neveroqtna po-vkusna ne bqh qlaaaa 🙂

    • MAGY каза:

      и аз така Гери 🙂 шегувам се може винаги да е още по-вкусно, но когато го приготвяме сами е най-най 🙂 Радвам се, че съм била полезна, до нови срещи в нета.
      Поздрав Маги

  4. Живко стоянов каза:

    Маги,Маги…..в тоталитарното време богатото ,,едини и пиени“ не беше престъпление,ми си беше ежедневие.Само най калпавите нямаха в двора си ярета,агнета,кокошки и пуйки,зеленчук всякъкъв и вкусни подправки.Сега циганите опоскаха на хората градините и дворовете,та нямат нищо….
    Ама безвремието и безвластието дават преднина не работачите,а на съ/о/бирачите…но нейсе
    Бабиният ми тиган биваше рядко калайдисван,целият отвън със сажди мазно,кора,отвътре де калай ,де мед…дълбок като тенджера почти.Такива гозби въртеше в него,вкусотия,ама всичко домашно.Сега усуквам манжата в делимано и инокс,ама това дето го слагам вътре е от майната си и не става туй дето очаквам…
    поздравявам те…насълзих се от спомени

    • MAGY каза:

      Драги ми Живко,
      До сега не съм получавала индикации, че мъже четат моите публикации, но винаги има първи път 🙂 Аз те поздравявам пък за това, че остави обратна връзка в сайта ми с толкова топли думи и сподели и ти своите спомени. Смятам, че докато има хора, които да пазят в душата си такива спомени все още има надежда за всички и за всичко! Често съм си мислела, как децата ми няма да могат да вкусят от толкова вкусни от онова време гозбички,просто защото няма вече такива продукти 🙁 Те обаче няма да имат какво да си спомнят и за тях ще е естествения вкус, което е жалко, но пък може един ден да бъдат добре изненадани как като хапнат някъде навън ще се окаже, че у дома е било най-сладко, защото майка им се е постарала да съхрани нещо от онова време (стига да мога да се преборя с натриевият глутаманат, който е във всеки един продукт вече). Като икономист са ме учили, че всичко е на цикли – един приключва, друг почва и той свършва и така от начало в кръговрат. Дано се окаже само, че сме в някой от поредните кръгове, а децата ни да доживеят до завъртането отново на онзи първият цикъл, на този близкият до природата и до естественото и натуралното!
      Отново изказвам благодарности към теб за споделеното мнение и ти отправям покана да ми гостуваш и друг път за да обменяме и идеи, които да са взаимополезни !
      До нови срещи в нета
      Поздрав Маги 🙂

  5. Ана каза:

    Маги, открих блога ти случайно, покрай мусаката от елда. Сега се зачитам и виждам, че ти разказваш истории. Пак случайно попаднах на пилешката каша – ами какво да кажа: едно към едно така, както я правеше и моята свекърва и както я правят в Северозапада и по-точно край Дунава. Даже тя скълцваше свареното месо в широко дървено /аз имам глинено, негледжосано/ хаванче, което там, кой знае защо, наричат клъчник. Проста манджичка, буквално с три продукта, а толкова вкусна. Когато децата ми бяха малки, много често я правех, да си затопят с хлебче и да се нахранят хубаво. Сега се опитах да я направя на внука ми, но нещо не я уцелих и той не я хареса. Продължавам да чета рецептите ти!

    • MAGY каза:

      И тук ти благодаря мила Ани за хубавите и добри думи и ще се радвам да ти бъда полезна и с още някоя и друга рецепта (кашата си я знаем всички и май и спомените ни почти се припокриват:)! Бих ти препоръчала тази за тортата медовик, която като вкус още не съм успяла да преборя да бъде свалена от пиедестала на фаворит за моето семейство и за нашите приятели, но ако се направи само така, както съм го описала иначе няма да е вкусно 🙂
      Ще се радвам да те срещна пак в моето малко кътче, до нови срещи и успех във всичко!
      Маги

  6. Galia каза:

    Здравей, Маги!
    Искам да те питам не е ли много 1 супена лъжица червен пипер? Няма ли да нагарча кашата?

    • MAGY каза:

      Здравей Галче,
      сега като погледнах какво съм писала видях, че съм си действала пак както аз си знам пиша и си мисля, че и другите го знаят по инстникт като мен 🙂
      Например бях написала една кафена чаша олио, което днес може да се сметне като една голяма чаша за кафе от тези по около 200 мл високите порцелановите за големите сутрешни кафета, които пием в България :)))))) Коригирах се, но пипера си остава една супена лъжица, макар и равна без връх. За да стане наситен цвят кашата и от едно голо брашно изпържено в олио да придобие аромат и вкус, не е достатъчно само да има пилешки бульон, чесън и сол. Бульона може да бъде заменен с вода, когато нямаме, чесъна не всеки го обича, но пипера е този, който няма как да се махне от рецептата и този, който дава основата на кашата. Ще ти загорчи само, ако го прегориш в самият тиган. Когато брашното се позапържи, дръпни тигана от котлона настрани сложи си пипера и разбъркай да се позапържи той в остатъчната топлина на тигана и после веднага налей бульона, който обикновено е студен и няма да имаш никакви изненади 🙂 Дори когато си запържваш боб или леща е най-правилно точно така да се влага пипера в запръжката и да и се долива на нея малко студена водичка преди да се изсипе в горещата манджа.
      Топъл поздрав
      Маги

      • Galia каза:

        Охх да ти кажа горчива ми стана, аз затова ти и писах… А така ми се искаше. Да, с класическа чашка за късо кафе мерих олиото. Но бульона ми не беше студен, а леко топличък. Иначе другото така го направих. Както и да е, другият път.
        Хубав ден!

        • MAGY каза:

          Съжалявам да го прочета и да науча за това мила Галя 🙁 Но, явно всичко си е до вкуса на всеки, а той приятел както казват няма. Поне технологията е такава, каквато съм я описала и следващият път, когато си направиш ще стане както я обичаш. Радвам се, че се свърза с мен все пак и остави обратна връзка в моето сайтче, което може да е полезно и за други след теб, които също ще предпочетат по-малката доза червен пипер. Благодаря за отделеното време, желая успех във всичко да те спохожда и до нови срещи!
          Топъл поздрав
          Маги

          • Galia каза:

            Да, убедена съм, че следващият път ще се получи, Маги… Желая и на теб успех във всичко! Поздрави :)))) (И съм си наумила да пробвам тортата ти Медовик скоро, ще пиша за резултатите)

  7. Васко каза:

    И замириса в Лондон на кашичка.Слагам и малко чубрица.

    • MAGY каза:

      Ах, чак тук в родината се усети аромата 🙂 Да ти е сладко Васко, а с българската чубричка няма начин да не е празен вече тигана 🙂
      Весели празници и до нови срещи в нета!
      Топъл поздрав
      Маги

  8. Юрий каза:

    Бялото месо на пилето сварих и ползвах бульона, а останалото от пилето напълних с гъби,праз,ориз и подправки в плик…/сещате се игла,конец и продължителен шев/Кашата ще стане без проблем, а пълненото пиле още по-добре!За варенето ползвах патешка мас, щото пилето не е домашно.

    • MAGY каза:

      Прекрасна каша и печено пълнено пиленце ще да са станали Юрий!!! Браво на теб с един удар два заека 🙂 Много се радвам, че се включи с коментар към тази хубава национална гозбичка! Идеята с патешката мас е супер жокер за останалите, липсата на домашно месо изобщо няма да се усети. Не напразно френските готвачи приготвят почти една трета от ястията си с такава мас, ако смея така да го обобщя 🙂 Ще се радвам да те срещна пак тук из моето кътче и да обменяме идеи!
      Поздрав
      Маги

  9. Радка каза:

    Мила Маги, направих кашата по твоята рецепта и тя стана уникална. Благодаря ти, че ме върна в спомените. Бъди здрава!

    • MAGY каза:

      Мила Ради,
      Твърде късно влизам в сайтчето си и виждам коментарът ти, но все пак благодаря ти за милите думи! Винаги ще се радвам да ме посещаваш и да обменяме опит в каквото умеем! Много здраве и късмет и аз на теб желая! Успех във всичко и само радостни спомени да те спохождат!
      Топъл поздрав
      Маги

  10. Anika каза:

    Магиииии, толкова я обичахме като деца таз кашица. Татко ни я приготвяше обикновено в сбота и облизвахме тигана. Много ти благодаря, че ми я припомни и днес я приготвих. Сега чакам домочадието с изненадата, да видим какво ще кажат. Ше пиша. Ама стана точно като татковата, 100 пъти опитвах, трябва да се спра, че ще я изям. Още веднъж – Благодаря ти!!!

    • MAGY каза:

      Мила Ани,
      Толкова мили думи си ми написала само в две три изречения, че душата ми лети заедно с твоята 🙂 Това с опитването по 100-тина пъти и на мен ми е патент:) Докато готвя не опитвам, вече на изуст си знам мерките на подправките според тенджерите и тавите, но пък вкусовата наслада, съчетана с топли спомени е невероятно комбинация понякога. И аз благодаря от сърце за зареждането с ентусиазъм и позитивизъм от твоя страна, което ми даде с оставеният коментар! Желая ти от все сърце всичко най-хубаво и много успехи и до нови срещи из моето малко кътче, да търсим заедно новости в дебрите на кулинарията, която за повечето е не само да приготвиш храна, а и цяло изкуство – понякога много сложно и изискващо часове, а понякога толкова простичко и толкова вкусничко 🙂
      Надявам се всички у дома да са харесали изненадата ти и често да те спохожда такава радост!
      Топъл поздрав
      Маги

  11. Васил каза:

    В момента жена ми прави каша по тази рецепта.
    Това си е нашата рецепта от моята и нейната баба.
    Бърка я почти час,после я оставя да „избие“ олиото.
    Просто рових в нета да видя рецепти за пиле каша.
    Така попаднах на този блог.
    Хората масово ядат „пиле-каша“ фрикасе и „пиле-каша“ тас кебап.
    Продължавай да публикуваш такива рецепти,стари,истински,за да познаят повече хора истинския,автентичен,българси вкус.

    • MAGY каза:

      Покрай празници и работа не ми е останало време да погледна какво се случва тук в моето малко кътче, но съм радостна, че съм била полезна и че споделянето е донесло радост на някого 🙂 Благодаря за комплимента и до нови срещи!

      Топъл поздрав
      Маги

Остави коментар