БАКЛАВА „МОМИНИ УСТНИ“

   Тази прелестна баклава приготвих за новогодишната нощ у дома и зарадвах с нея не само семейството си, но и себе си, защото бе първият ми опит да разточа с точилка тънки фини кори. Това бе абсолютно табу за мен до сега, но резултата само ме кара да се замисля, защо не съм се престрашила толкова години до този момент да го направя:) Гледала съм много пъти в захлас клипове в ютуб как се прави турска баклава от тамошните домакини и съм се заплесвала като малко дете пред витрина с лакомства, гледайки сръчните им ръце да правят от малко топче тесто, огромен лист:)

   Оригиналната рецепта взаимствах от тук, а превода за нужните продукти е на Djeki Ali, с която сме в една от кулинарните групи във фейсбук, за което й благодаря, защото чичко гугъл иначе ми ги превежда много смешно:)

   Минавам директно на въпроса и посочвам нужните продукти 🙂

   За тестото: (мярката ми бе чаша от кафевите дуралексовите с дръжка)

2 яйца;

1/2 к.ч краве масло или маргарин;

1/2 к.ч. олио;

1 к.ч. прясно мляко;

1 к.ч. кисело мляко;

   1 ч.л. сода за хляб;

   сока от половин лимон или 1-2  с.л. оцет;

брашно около 800 гр. за замесването на меко и еластично тесто;

2 ч.ч. натрошени или смлени орехи;

нишесте за разточване на корите;

200 гр. краве масло за заливане на баклавата отгоре;

За сиропа:

1 литър вода;

1 кг.захар;

   И така, направих си кладенче в пресятото брашно, прибавих си всички продукти, без кравето масло за заливането на баклавата отгоре, без орехите и без нишестето разбира се и замесих меко и еластично тесто. Содата трябва предварително да се угаси с лимоновият сок, непосредствено преди добавянето й към останалите съставки за тестото. Затова я оставете последна за добавяне, залейте с лимоновият сок, разбъркайте хубаво и я изсипете най-отгоре, преди самото замесване.

   Меси се изключително лесно и се усеща като велурено между дланите. В началото, заради содата стои леко на шупли цялото тесто, но при по-продължително премесване се изглажда. Не добавяйте повече брашно, само малко поръсвайки на плота, колкото да не ви лепне при замесването тестото.

   Веднага без да чакате да удвоява обема си го разделете на четири, после всяко четвъртинка на по две части, а всяка от тях, още на по две т.е. трябва да ви се получат 16 парченца тесто.

   Всяко парченце тесто свийте на хубаво гладко топче, поставете ги в поднос и ги покрийте с кърпа да не хващат коричка.

   Изсипете си нишестето в една купа и овалвайте хубаво в него топчетата едно по едно, непосредствено преди да ги разточите с точилката на плота до размера на една средно голяма чиния. Можете да ползвате каквото имате под ръка натурално нишесте, както съм показала на снимката с продуктите, или царевично, или пшеничено, но ако нямате такова и нишесте ванилия ще свърши работа.

   Подреждайте разточените малки кори една върху друга на купчинка, като обилно поръсвате върху всяка една пак с нишесте. След като подредите всичките шестнадесет питки, поставете си купчинката от тях в центъра на плота за работа, сложете си точилката в средата й и започнете да разточвате от вътре навън до образуването на голям кръг.

   Сигурно и вие като мен сте имали възможността да гледате как майсторките с дълги тънки точилки замятат крайчето на разточеният до някъде лист леко върху точилката и с пръсти помагат на тестото да се разпъва върху нея, а после на плота се появява голям тънък лист. Е, уверявам ви в този случай това въобще не е необходимо 🙂 Аз използвах не тънката, а дебелата си масивна къса точилка с дръжки и тестото толкова лесно се разточи от тази голяма и висока купчинка, до красив кръгъл лист, че ако ми бе по-голяма масата, можех да си го разточвам още до безкрай.

   Наръсваме си половината от кората с орехите, прегъваме празната половинка върху наръсената и леко притискаме по краищата тестото да се позалепи, както правим при мекиците с пълнеж например. Притиснете и тук там с длани по цялата повърхност на получилият се напълнен с орехи полумесец, за да не ви се размества тесто после при изрязването на малките лунички 🙂

   За изрязването на „момините устни“ както ги нарекох, подтикната от смешният превод на чичко гугъл, използвах кътер за сладки, но вие можете да ползвате всяка една удобна за вас чаша с по-тънък ръб, който да ви дава възможност да режете с нея.

   Намазвате си тавата обилно с мазнина и започвате по външният й ръб да редите парченцата с връхчетата на луничките надолу, в кръг презастъпквайки ги леко едно върху друго. Като обиколите цялата тава почнете да правите нов кръг към центъра й, но този път поставяйте луничките да легната на другата страна, само гледайте връхчетата им пак да сочат надолу 🙂

   Диаметърът на моята тава бе 30см., а тестото се оказа много за нейният размер, за това полъгана от окомера си взех една по-малка и като я напълних и нея се наложи да вадя трета. Та да си знаете голяма баклава става от тази доза, та най-добре ще да е да разделите съставките за тестото и другото на две. Но пък, ако има на кого да давате за да го зарадвате замесвайте смело и дерзайте:)

   Накрая разтопявате кравето масло и с него обилно поливате подредената баклава навсякъде отгоре, печете в предварително загрята на 180 градуса фурна около половин час до зачервяването й.

   От захарта и водата сложете да се свари сироп, като прибавите и това, което е останало от лимона след изтискването му да ври вътре и след като баклавата се изпече още докато е топла я залейте с него. Оставете я да си се напоява цяло денонощие преди консумацията й.

   Можете да добавите канела или ванилия, също така и друг вид ядки по ваше желание, ако искате да експериментирате и да до обогатите рецептата:) На нас така си ни хареса, но след направата й мога само да променя едно нещо за следващият път- няма да разточвам в захлас на толкова голям лист купчинката от малки питки. Защо ли? Ами защото лесно се точи, но смятам, че накрая отделните слоеве преливат един в друг и става едно цяло, а ако не се оказва такъв натиск върху тях да се слеят в една огромна кора, отделните слоеве от шестнадесетте питки ще си личат повече след като се изпече баклавата.

   Ами това беше, страх голям да се хвана с точене, пък то накрая такава прелест излезе:) Цялата работа заради нишестето ще да е било, само то се оказа тайната съставка на майсторките по тестото от мен да го знаете:)

Ето ги и моите красавици:

Да ви е сладко!

Сподели с приятел...

Facebook

0

Twitter

Pinterest

0

Linkedin